* * *
Отвори прозореца сега,
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.
Виж красивите звезди
как блестят сами
и ще видиш моите очи
как рисуват със сълзи.
И както владее се нощта
от една единствена луна,
така и аз притежавах мощта
за малко да съм твоя жена.
Но също като тази нощ,
която ще си отиде без следи,
изгубих и аз своята мощ
и нищо не ще върне нашето „преди”.
Затвори сега очи,тихо до нея се гушни
и докато вън луната още е царица
просто всичко превърни
във спомен,
където бях аз за кратко
една богата кралица....
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.
Виж красивите звезди
как блестят сами
и ще видиш моите очи
как рисуват със сълзи.
И както владее се нощта
от една единствена луна,
така и аз притежавах мощта
за малко да съм твоя жена.
Но също като тази нощ,
която ще си отиде без следи,
изгубих и аз своята мощ
и нищо не ще върне нашето „преди”.
Затвори сега очи,тихо до нея се гушни
и докато вън луната още е царица
просто всичко превърни
във спомен,
където бях аз за кратко
една богата кралица....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Адамова Всички права запазени
