28 ene 2007, 13:51

* * *

  Poesía
738 0 10
Момче на улицата срещнах,
а то ме хвана за ръка
и с медено гласче ми каза:
"Какичко, води ме ти при любовта!"
А аз погледнах го в очите -
там бе скрил ключа на младостта
и толкова надежда бликаше от тъмните недра...
Усмихнах се, сълза пророних,
тя падна на детското лице,
а той ме гледаше с недоумение -
опитваше се да ме разбере...
Детската душа наивна търсеше любовта,
но как да му кажа, че не мога да я стигна -
не знам къде е скрита тя...
Наведох се, целунах му лицето,
а той ме гледаше с големите очи...
Казах му:
 - Дете, любовта е скрита в сърцето
и сам ще я намериш ти!
А той усмихна се и тръгна
с гордо вдигната глава:
щастлив бе, че е научил
къде се крие любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Гери!
  • Вили,разбирам те много добре,била съм както в калта,така и при звездите.
    Благодаря ти!
    Ще си чакам писмото
  • Нищо, Роси, най-важното е, че вече знаеш къде се намира, нали така? А за да не обременявам сайта тук, в пощата ще ти напиша, доколкото си го спомням, едно нещо от Алфред дьо Мюсе. Аз малко се интересувам от поезия, но то ми остана в паметта вече толкова години още от "първата ни среща"! Назовано е "С любовта шега не бива". Има и пиеса от него със същото заглавие. Бъди щастлива и гледай напред и нагоре, защото си още много млада за да бъдеш опечалена и под тежестта на преживяното. Ако гредаш само надолу - там е само калта! Горе са звездите! Много ми се иска да вярвам, че разбираш добре какво ти казвам!
  • Да,Вили,но когато бях като него и аз я търсих,но нямаше кой да ми каже къде е тя.Сега вече разбрах-хубава или лоша,любовта е в сърцата ни!
    Усмивки!
  • Ти си му казала истината! Тогава защо търсиш съвет от нас, другите!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...