* * *
а то ме хвана за ръка
и с медено гласче ми каза:
"Какичко, води ме ти при любовта!"
А аз погледнах го в очите -
там бе скрил ключа на младостта
и толкова надежда бликаше от тъмните недра...
Усмихнах се, сълза пророних,
тя падна на детското лице,
а той ме гледаше с недоумение -
опитваше се да ме разбере...
Детската душа наивна търсеше любовта,
но как да му кажа, че не мога да я стигна -
не знам къде е скрита тя...
Наведох се, целунах му лицето,
а той ме гледаше с големите очи...
Казах му:
- Дете, любовта е скрита в сърцето
и сам ще я намериш ти!
А той усмихна се и тръгна
с гордо вдигната глава:
щастлив бе, че е научил
къде се крие любовта...
© Росица Иванова All rights reserved.

