28.01.2007 г., 13:51

* * *

739 0 10
Момче на улицата срещнах,
а то ме хвана за ръка
и с медено гласче ми каза:
"Какичко, води ме ти при любовта!"
А аз погледнах го в очите -
там бе скрил ключа на младостта
и толкова надежда бликаше от тъмните недра...
Усмихнах се, сълза пророних,
тя падна на детското лице,
а той ме гледаше с недоумение -
опитваше се да ме разбере...
Детската душа наивна търсеше любовта,
но как да му кажа, че не мога да я стигна -
не знам къде е скрита тя...
Наведох се, целунах му лицето,
а той ме гледаше с големите очи...
Казах му:
 - Дете, любовта е скрита в сърцето
и сам ще я намериш ти!
А той усмихна се и тръгна
с гордо вдигната глава:
щастлив бе, че е научил
къде се крие любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Гери!
  • Вили,разбирам те много добре,била съм както в калта,така и при звездите.
    Благодаря ти!
    Ще си чакам писмото
  • Нищо, Роси, най-важното е, че вече знаеш къде се намира, нали така? А за да не обременявам сайта тук, в пощата ще ти напиша, доколкото си го спомням, едно нещо от Алфред дьо Мюсе. Аз малко се интересувам от поезия, но то ми остана в паметта вече толкова години още от "първата ни среща"! Назовано е "С любовта шега не бива". Има и пиеса от него със същото заглавие. Бъди щастлива и гледай напред и нагоре, защото си още много млада за да бъдеш опечалена и под тежестта на преживяното. Ако гредаш само надолу - там е само калта! Горе са звездите! Много ми се иска да вярвам, че разбираш добре какво ти казвам!
  • Да,Вили,но когато бях като него и аз я търсих,но нямаше кой да ми каже къде е тя.Сега вече разбрах-хубава или лоша,любовта е в сърцата ни!
    Усмивки!
  • Ти си му казала истината! Тогава защо търсиш съвет от нас, другите!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...