28.01.2007 г., 13:51

* * *

742 0 10
Момче на улицата срещнах,
а то ме хвана за ръка
и с медено гласче ми каза:
"Какичко, води ме ти при любовта!"
А аз погледнах го в очите -
там бе скрил ключа на младостта
и толкова надежда бликаше от тъмните недра...
Усмихнах се, сълза пророних,
тя падна на детското лице,
а той ме гледаше с недоумение -
опитваше се да ме разбере...
Детската душа наивна търсеше любовта,
но как да му кажа, че не мога да я стигна -
не знам къде е скрита тя...
Наведох се, целунах му лицето,
а той ме гледаше с големите очи...
Казах му:
 - Дете, любовта е скрита в сърцето
и сам ще я намериш ти!
А той усмихна се и тръгна
с гордо вдигната глава:
щастлив бе, че е научил
къде се крие любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Гери!
  • Вили,разбирам те много добре,била съм както в калта,така и при звездите.
    Благодаря ти!
    Ще си чакам писмото
  • Нищо, Роси, най-важното е, че вече знаеш къде се намира, нали така? А за да не обременявам сайта тук, в пощата ще ти напиша, доколкото си го спомням, едно нещо от Алфред дьо Мюсе. Аз малко се интересувам от поезия, но то ми остана в паметта вече толкова години още от "първата ни среща"! Назовано е "С любовта шега не бива". Има и пиеса от него със същото заглавие. Бъди щастлива и гледай напред и нагоре, защото си още много млада за да бъдеш опечалена и под тежестта на преживяното. Ако гредаш само надолу - там е само калта! Горе са звездите! Много ми се иска да вярвам, че разбираш добре какво ти казвам!
  • Да,Вили,но когато бях като него и аз я търсих,но нямаше кой да ми каже къде е тя.Сега вече разбрах-хубава или лоша,любовта е в сърцата ни!
    Усмивки!
  • Ти си му казала истината! Тогава защо търсиш съвет от нас, другите!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...