30 ene 2007, 23:35

* * * 

  Poesía
584 0 2

На скалата тъмна и студена
стои измамена жена,
на морето с две ръце се моли,
да я избави от болката...

Морето се бушува и се пени,
не иска жертви тази нощ...
Жената с две ръце се моли-
не иска своята изстрадала любов.

-Вземи го туй ненужно тяло,
вземи ми опустялата душа.
Сега,море,на теб се моля-
избави ме от живота...

Морето се гниви-
с вълните удря старата скала,
а жената с последни сили
моли се да напусне таз земя...

Силен тътен...
Морето се разтваря-
приема младата жена,
с една рожба замята се разделя,
а по вълните се понася невинната душа...

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново страшно мого ти благодаря,skakauec1, радвам се, че ме четеш!
    Радвам се, че съм успяла да задържа вниманието ти върху моите стихове, дано ти е приятно и не останеш разочарован от прочетеното.
    Още едно силно гуш за теб
  • хубаво е като идея, но е нужно да се доработи за да стане и хубав стих.
Propuestas
: ??:??