* * *
735
0
2
На скалата тъмна и студена
стои измамена жена,
на морето с две ръце се моли,
да я избави от болката...
Морето се бушува и се пени,
не иска жертви тази нощ...
Жената с две ръце се моли-
не иска своята изстрадала любов.
-Вземи го туй ненужно тяло,
вземи ми опустялата душа.
Сега,море,на теб се моля-
избави ме от живота...
Морето се гниви-
с вълните удря старата скала,
а жената с последни сили
моли се да напусне таз земя...
Силен тътен...
Морето се разтваря-
приема младата жена,
с една рожба замята се разделя,
а по вълните се понася невинната душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
