4 dic 2007, 23:01

* * *

  Poesía
891 0 5
Наздраве, скъпи мои приятели,
пийте до дъно виното черно!
Пийте - искам да светят очите ви,
веселете се, тази вечер черпя аз!

Утре пак аз ще почерпя,
но вече няма да бъда сред вас,
ще пиете вино, но то ще горчи,
ще се веселите, но сълзи ще има във вашите очи...

Но не тъжете за мен толкоз много,
не вие сте виновни за моята смърт,
не съдете хората, които ме мразеха,
нека с благословия те да си вървят!

Положете рози червени на черната земя,
със златни букви напишете моите имена,
с усмивки шепнете за мен хубави слова,
а най-отдолу напишете със сребърен прашец -
"Любовта уби я!" - дано го разпилее лекият ветрец...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....