Dec 4, 2007, 11:01 PM

* * *

  Poetry
888 0 5
Наздраве, скъпи мои приятели,
пийте до дъно виното черно!
Пийте - искам да светят очите ви,
веселете се, тази вечер черпя аз!

Утре пак аз ще почерпя,
но вече няма да бъда сред вас,
ще пиете вино, но то ще горчи,
ще се веселите, но сълзи ще има във вашите очи...

Но не тъжете за мен толкоз много,
не вие сте виновни за моята смърт,
не съдете хората, които ме мразеха,
нека с благословия те да си вървят!

Положете рози червени на черната земя,
със златни букви напишете моите имена,
с усмивки шепнете за мен хубави слова,
а най-отдолу напишете със сребърен прашец -
"Любовта уби я!" - дано го разпилее лекият ветрец...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...