* * *
Наздраве, скъпи мои приятели,
пийте до дъно виното черно!
Пийте - искам да светят очите ви,
веселете се, тази вечер черпя аз!
Утре пак аз ще почерпя,
но вече няма да бъда сред вас,
ще пиете вино, но то ще горчи,
ще се веселите, но сълзи ще има във вашите очи...
Но не тъжете за мен толкоз много,
не вие сте виновни за моята смърт,
не съдете хората, които ме мразеха,
нека с благословия те да си вървят!
Положете рози червени на черната земя,
със златни букви напишете моите имена,
с усмивки шепнете за мен хубави слова,
а най-отдолу напишете със сребърен прашец -
"Любовта уби я!" - дано го разпилее лекият ветрец...
пийте до дъно виното черно!
Пийте - искам да светят очите ви,
веселете се, тази вечер черпя аз!
Утре пак аз ще почерпя,
но вече няма да бъда сред вас,
ще пиете вино, но то ще горчи,
ще се веселите, но сълзи ще има във вашите очи...
Но не тъжете за мен толкоз много,
не вие сте виновни за моята смърт,
не съдете хората, които ме мразеха,
нека с благословия те да си вървят!
Положете рози червени на черната земя,
със златни букви напишете моите имена,
с усмивки шепнете за мен хубави слова,
а най-отдолу напишете със сребърен прашец -
"Любовта уби я!" - дано го разпилее лекият ветрец...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
