* * *
Усещам я как приближава,
как с тихи стъпки мълви
и нежно косата погалва,
усмихва се, нея не ще я боли...
Но чака, не бърза, само ме гледа,
иска сама да я дам,
но душа чиста и светла,
не е за нейния ранг...
Качулката черна намества,
поглеждам я - няма лице...
Ръцете й - огнени кълбета,
ще изгорят и мойто сърце...
Предавам се, нека я взема,
на кой ли му трябва мойта душа...
Дано поне там да не страда,
да не страда от любовта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
