Усещам я как приближава,
как с тихи стъпки мълви
и нежно косата погалва,
усмихва се, нея не ще я боли...
Но чака, не бърза, само ме гледа,
иска сама да я дам,
но душа чиста и светла,
не е за нейния ранг...
Качулката черна намества,
поглеждам я - няма лице...
Ръцете й - огнени кълбета,
ще изгорят и мойто сърце...
Предавам се, нека я взема,
на кой ли му трябва мойта душа...
Дано поне там да не страда,
да не страда от любовта...
© Росица Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
