6 oct 2010, 17:17

* * * 

  Poesía
764 0 1

Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...

Не искам вече да съм на таз земя...

Тъй малка, а вече наранена...

Незначителна, изгубена душа...

 

Не искам болка, не искам даже обич...

Искам всичко тук да спре!

Да не моля, да не вярвам в Бога,

а Смъртта при нея да ме прибере...

 

Къде си? Докога ще чакам?

Вземи ме! Готова съм за теб!

С коса и черен плащ обвита,

вземи го туй грешното дете...

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Болезнено откровен стих, от който кърви...
    Роси, миличко... прочетох и следващите ти стихове... все още много боли... знам... но трябва да предадеш нататък тази любов, която си получила от татко си... "Предай нататък", за да стане по-красив и по-щастлив светът...
    Прегръдка!
Propuestas
: ??:??