6.10.2010 г., 17:17

* * *

1K 0 1

Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...

Не искам вече да съм на таз земя...

Тъй малка, а вече наранена...

Незначителна, изгубена душа...

 

Не искам болка, не искам даже обич...

Искам всичко тук да спре!

Да не моля, да не вярвам в Бога,

а Смъртта при нея да ме прибере...

 

Къде си? Докога ще чакам?

Вземи ме! Готова съм за теб!

С коса и черен плащ обвита,

вземи го туй грешното дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болезнено откровен стих, от който кърви...
    Роси, миличко... прочетох и следващите ти стихове... все още много боли... знам... но трябва да предадеш нататък тази любов, която си получила от татко си... "Предай нататък", за да стане по-красив и по-щастлив светът...
    Прегръдка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...