6.10.2010 г., 17:17

* * *

1K 0 1

Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...

Не искам вече да съм на таз земя...

Тъй малка, а вече наранена...

Незначителна, изгубена душа...

 

Не искам болка, не искам даже обич...

Искам всичко тук да спре!

Да не моля, да не вярвам в Бога,

а Смъртта при нея да ме прибере...

 

Къде си? Докога ще чакам?

Вземи ме! Готова съм за теб!

С коса и черен плащ обвита,

вземи го туй грешното дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болезнено откровен стих, от който кърви...
    Роси, миличко... прочетох и следващите ти стихове... все още много боли... знам... но трябва да предадеш нататък тази любов, която си получила от татко си... "Предай нататък", за да стане по-красив и по-щастлив светът...
    Прегръдка!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...