Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...
Не искам вече да съм на таз земя...
Тъй малка, а вече наранена...
Незначителна, изгубена душа...
Не искам болка, не искам даже обич...
Искам всичко тук да спре!
Да не моля, да не вярвам в Бога,
а Смъртта при нея да ме прибере...
Къде си? Докога ще чакам?
Вземи ме! Готова съм за теб!
С коса и черен плащ обвита,
вземи го туй грешното дете...
© Росица Иванова Всички права запазени
Роси, миличко... прочетох и следващите ти стихове... все още много боли... знам... но трябва да предадеш нататък тази любов, която си получила от татко си... "Предай нататък", за да стане по-красив и по-щастлив светът...
Прегръдка!