6 окт. 2010 г., 17:17

* * *

1K 0 1

Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...

Не искам вече да съм на таз земя...

Тъй малка, а вече наранена...

Незначителна, изгубена душа...

 

Не искам болка, не искам даже обич...

Искам всичко тук да спре!

Да не моля, да не вярвам в Бога,

а Смъртта при нея да ме прибере...

 

Къде си? Докога ще чакам?

Вземи ме! Готова съм за теб!

С коса и черен плащ обвита,

вземи го туй грешното дете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болезнено откровен стих, от който кърви...
    Роси, миличко... прочетох и следващите ти стихове... все още много боли... знам... но трябва да предадеш нататък тази любов, която си получила от татко си... "Предай нататък", за да стане по-красив и по-щастлив светът...
    Прегръдка!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...