1 oct 2007, 17:07

********

  Poesía
702 0 12
                                            Ти отново се върна в сърцето ми,
                                            а те нямаше толкова дълго,
                                            в мен смениха се много сезони,
                                            любовта ми, обаче, е същата.


                                            Любовта. Тази обич, която
                                            се роди, щом погледнах в очите ти,
                                            затанцуваха вишните с вятъра,
                                            а небето облече се в злато.


                                            Любовта. Тази обич, която,
                                            побеждаваше даже и бурите,
                                            дето идваха често в душата ти
                                            и безсилна сред тях тя се губеше.


                                            Да, отново се върна в сърцето ми,
                                            след години, а още си същият,
                                            ще боли да те имам до себе си,
                                            но без болката аз съм безчувствена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...