1.10.2007 г., 17:07

********

695 0 12
                                            Ти отново се върна в сърцето ми,
                                            а те нямаше толкова дълго,
                                            в мен смениха се много сезони,
                                            любовта ми, обаче, е същата.


                                            Любовта. Тази обич, която
                                            се роди, щом погледнах в очите ти,
                                            затанцуваха вишните с вятъра,
                                            а небето облече се в злато.


                                            Любовта. Тази обич, която,
                                            побеждаваше даже и бурите,
                                            дето идваха често в душата ти
                                            и безсилна сред тях тя се губеше.


                                            Да, отново се върна в сърцето ми,
                                            след години, а още си същият,
                                            ще боли да те имам до себе си,
                                            но без болката аз съм безчувствена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...