********
а те нямаше толкова дълго,
в мен смениха се много сезони,
любовта ми, обаче, е същата.
Любовта. Тази обич, която
се роди, щом погледнах в очите ти,
затанцуваха вишните с вятъра,
а небето облече се в злато.
Любовта. Тази обич, която,
побеждаваше даже и бурите,
дето идваха често в душата ти
и безсилна сред тях тя се губеше.
Да, отново се върна в сърцето ми,
след години, а още си същият,
ще боли да те имам до себе си,
но без болката аз съм безчувствена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
