1 окт. 2007 г., 17:07

********

696 0 12
                                            Ти отново се върна в сърцето ми,
                                            а те нямаше толкова дълго,
                                            в мен смениха се много сезони,
                                            любовта ми, обаче, е същата.


                                            Любовта. Тази обич, която
                                            се роди, щом погледнах в очите ти,
                                            затанцуваха вишните с вятъра,
                                            а небето облече се в злато.


                                            Любовта. Тази обич, която,
                                            побеждаваше даже и бурите,
                                            дето идваха често в душата ти
                                            и безсилна сред тях тя се губеше.


                                            Да, отново се върна в сърцето ми,
                                            след години, а още си същият,
                                            ще боли да те имам до себе си,
                                            но без болката аз съм безчувствена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...