********
а те нямаше толкова дълго,
в мен смениха се много сезони,
любовта ми, обаче, е същата.
Любовта. Тази обич, която
се роди, щом погледнах в очите ти,
затанцуваха вишните с вятъра,
а небето облече се в злато.
Любовта. Тази обич, която,
побеждаваше даже и бурите,
дето идваха често в душата ти
и безсилна сред тях тя се губеше.
Да, отново се върна в сърцето ми,
след години, а още си същият,
ще боли да те имам до себе си,
но без болката аз съм безчувствена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
