Oct 1, 2007, 5:07 PM

********

  Poetry
700 0 12
                                            Ти отново се върна в сърцето ми,
                                            а те нямаше толкова дълго,
                                            в мен смениха се много сезони,
                                            любовта ми, обаче, е същата.


                                            Любовта. Тази обич, която
                                            се роди, щом погледнах в очите ти,
                                            затанцуваха вишните с вятъра,
                                            а небето облече се в злато.


                                            Любовта. Тази обич, която,
                                            побеждаваше даже и бурите,
                                            дето идваха често в душата ти
                                            и безсилна сред тях тя се губеше.


                                            Да, отново се върна в сърцето ми,
                                            след години, а още си същият,
                                            ще боли да те имам до себе си,
                                            но без болката аз съм безчувствена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....