* * *

13 dic 2006, 21:44

Poesía

539 0 3

        Прости им, Господи, този последен грях.
        Най-чистите твои деца при Тебе самички идват.
        Тях ги прекърши рано белият свят.
        И това е тъжна и черна поличба.

        Прости им, Господи, те са светли деца...
        Словото ли в отвъдното ги подлъга?
        Те оставиха много, много тъга
        на нас оцелелите. Нашата участ е друга.

        Нашата участ е друга! Ние сме гъвкави, зли...
        Ние играта разбрахме и оцеляваме...
        Само в безсънните нощи ще ни боли
        за тези, които чисти си тръгват на зазоряване...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Етчи (Анета Саманлиева)

2006-12-15T00:52:36+02:00

Болезнен стих, болезнена реалност.
Дано няма много такива ...

Поздрав за стиха.
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-14T09:51:27+02:00

Много хубаво!!! Поздрави!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-14T09:44:30+02:00

Чудно нещо... Кой е по- силният- за да посегнеш на живота си освен лудост се иска и смелост, но и за да продължиш да живееш- също...

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas