13 дек. 2006 г., 21:44

* * *

Поэзия

733 0 3

        Прости им, Господи, този последен грях.
        Най-чистите твои деца при Тебе самички идват.
        Тях ги прекърши рано белият свят.
        И това е тъжна и черна поличба.

        Прости им, Господи, те са светли деца...
        Словото ли в отвъдното ги подлъга?
        Те оставиха много, много тъга
        на нас оцелелите. Нашата участ е друга.

        Нашата участ е друга! Ние сме гъвкави, зли...
        Ние играта разбрахме и оцеляваме...
        Само в безсънните нощи ще ни боли
        за тези, които чисти си тръгват на зазоряване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Болезнен стих, болезнена реалност.
Дано няма много такива ...

Поздрав за стиха.

2006-12-15T00:52:36+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Много хубаво!!! Поздрави!

2006-12-14T09:51:27+02:00
ria (Гергана Иванова)

Чудно нещо... Кой е по- силният- за да посегнеш на живота си освен лудост се иска и смелост, но и за да продължиш да живееш- също...

2006-12-14T09:44:30+02:00