13 дек. 2006 г., 21:44

* * * 

  Поэзия
596 0 3
        Прости им, Господи, този последен грях.
        Най-чистите твои деца при Тебе самички идват.
        Тях ги прекърши рано белият свят.
        И това е тъжна и черна поличба.

        Прости им, Господи, те са светли деца...
        Словото ли в отвъдното ги подлъга?
        Те  оставиха много, много тъга
        на нас оцелелите. Нашата участ е друга.

        Нашата участ е друга! Ние сме гъвкави, зли...
        Ние играта разбрахме и оцеляваме...
        Само в безсънните нощи ще ни боли
        за тези, които чисти си тръгват на зазоряване...
       

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Болезнен стих, болезнена реалност.
    Дано няма много такива ...

    Поздрав за стиха.
  • Много хубаво!!! Поздрави!
  • Чудно нещо... Кой е по- силният- за да посегнеш на живота си освен лудост се иска и смелост, но и за да продължиш да живееш- също...
Предложения
: ??:??