* * *

Dec 13, 2006, 9:44 PM

Poetry

589 0 3

        Прости им, Господи, този последен грях.
        Най-чистите твои деца при Тебе самички идват.
        Тях ги прекърши рано белият свят.
        И това е тъжна и черна поличба.

        Прости им, Господи, те са светли деца...
        Словото ли в отвъдното ги подлъга?
        Те оставиха много, много тъга
        на нас оцелелите. Нашата участ е друга.

        Нашата участ е друга! Ние сме гъвкави, зли...
        Ние играта разбрахме и оцеляваме...
        Само в безсънните нощи ще ни боли
        за тези, които чисти си тръгват на зазоряване...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Етчи (Анета Саманлиева)

2006-12-15T00:52:36+02:00

Болезнен стих, болезнена реалност.
Дано няма много такива ...

Поздрав за стиха.
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-14T09:51:27+02:00

Много хубаво!!! Поздрави!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-14T09:44:30+02:00

Чудно нещо... Кой е по- силният- за да посегнеш на живота си освен лудост се иска и смелост, но и за да продължиш да живееш- също...

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works