Dec 13, 2006, 9:44 PM

* * *

  Poetry
732 0 3
        Прости им, Господи, този последен грях.
        Най-чистите твои деца при Тебе самички идват.
        Тях ги прекърши рано белият свят.
        И това е тъжна и черна поличба.

        Прости им, Господи, те са светли деца...
        Словото ли в отвъдното ги подлъга?
        Те  оставиха много, много тъга
        на нас оцелелите. Нашата участ е друга.

        Нашата участ е друга! Ние сме гъвкави, зли...
        Ние играта разбрахме и оцеляваме...
        Само в безсънните нощи ще ни боли
        за тези, които чисти си тръгват на зазоряване...
       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болезнен стих, болезнена реалност.
    Дано няма много такива ...

    Поздрав за стиха.
  • Много хубаво!!! Поздрави!
  • Чудно нещо... Кой е по- силният- за да посегнеш на живота си освен лудост се иска и смелост, но и за да продължиш да живееш- също...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...