nesabravka (Виржиния Николова)
3 1
13 dic 2006, 1:50

* * * 

  Poesía
636 0 3

Постеля мека аз ще ти направя

двамата ще легнем тихо сред трева,

буйните цветя ще са  ни стените

покрив - гъстата гора.

 

С косите си лицето твое ще покрия,

а ти дъхът ми  сладък усети,

с парещите пръсти всяка форма ще извая - 

устните с черешов цвят ще оцветя.


Нека нежно аз до теб се сгуша,

на гърдите твои да склоня глава.

Усещаш  ли как хубаво ухае -

сякаш пак дошла е  пролетта.

© Виржиния Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря ви от сърце.
  • Хареса ми! Поздрави
  • Звучи като древна песен, картината, която се разкрива също е такава - древно-идилична, преплитат се чувства и усещания за спокойствие, щастие, страст. Много е красиво.
Propuestas
: ??:??