* * *

13 dic 2006, 1:50

Poesía

665 0 3

Постеля мека аз ще ти направя

двамата ще легнем тихо сред трева,

буйните цветя ще са ни стените

покрив - гъстата гора.

С косите си лицето твое ще покрия,

а ти дъхът ми сладък усети,

с парещите пръсти всяка форма ще извая -

устните с черешов цвят ще оцветя.

Нека нежно аз до теб се сгуша,

на гърдите твои да склоня глава.

Усещаш ли как хубаво ухае -

сякаш пак дошла е пролетта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nesabravka (Виржиния Николова)

2006-12-13T13:14:53+02:00

благодаря ви от сърце.
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-13T11:18:19+02:00

Хареса ми! Поздрави
Lord_Alioth (Фредерик )

2006-12-13T01:59:18+02:00

Звучи като древна песен, картината, която се разкрива също е такава - древно-идилична, преплитат се чувства и усещания за спокойствие, щастие, страст. Много е красиво.