* * *
Постеля мека аз ще ти направя
двамата ще легнем тихо сред трева,
буйните цветя ще са ни стените
покрив - гъстата гора.
С косите си лицето твое ще покрия,
а ти дъхът ми сладък усети,
с парещите пръсти всяка форма ще извая -
устните с черешов цвят ще оцветя.
Нека нежно аз до теб се сгуша,
на гърдите твои да склоня глава.
Усещаш ли как хубаво ухае -
сякаш пак дошла е пролетта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виржиния Николова Todos los derechos reservados
