* * *
Постеля мека аз ще ти направя
двамата ще легнем тихо сред трева,
буйните цветя ще са ни стените
покрив - гъстата гора.
С косите си лицето твое ще покрия,
а ти дъхът ми сладък усети,
с парещите пръсти всяка форма ще извая -
устните с черешов цвят ще оцветя.
Нека нежно аз до теб се сгуша,
на гърдите твои да склоня глава.
Усещаш ли как хубаво ухае -
сякаш пак дошла е пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виржиния Николова Все права защищены
