Постеля мека аз ще ти направя
двамата ще легнем тихо сред трева,
буйните цветя ще са ни стените
покрив - гъстата гора.
С косите си лицето твое ще покрия,
а ти дъхът ми сладък усети,
с парещите пръсти всяка форма ще извая -
устните с черешов цвят ще оцветя.
Нека нежно аз до теб се сгуша,
на гърдите твои да склоня глава.
Усещаш ли как хубаво ухае -
сякаш пак дошла е пролетта.
© Виржиния Николова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
