Постеля мека аз ще ти направя
двамата ще легнем тихо сред трева,
буйните цветя ще са ни стените
покрив - гъстата гора.
С косите си лицето твое ще покрия,
а ти дъхът ми сладък усети,
с парещите пръсти всяка форма ще извая -
устните с черешов цвят ще оцветя.
Нека нежно аз до теб се сгуша,
на гърдите твои да склоня глава.
Усещаш ли как хубаво ухае -
сякаш пак дошла е пролетта.
© Виржиния Николова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
