* * *

11 ene 2007, 12:31

Poesía

714 0 0

Казваш наивна и страхлива съм била.
Любов в сърцето ми едва ли е горяла.
Жадна за разруха била е моята душа.
С ръце от лед убивала съм в теб страста.

Тишина-аз себе си наричам,
сълза от детски плач.
Знам,не вярваш,но аз мога да обичам.
Толкова ли странно е това?

Мислиш си,че знаеш всичко,
че света в ръцете си държиш.
Но не можеш ти да имаш всичко,
загуба преди да вкусил си.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas