Казваш наивна и страхлива съм била.
Любов в сърцето ми едва ли е горяла.
Жадна за разруха била е моята душа.
С ръце от лед убивала съм в теб страста.
Тишина-аз себе си наричам,
сълза от детски плач.
Знам,не вярваш,но аз мога да обичам.
Толкова ли странно е това?
Мислиш си,че знаеш всичко,
че света в ръцете си държиш.
Но не можеш ти да имаш всичко,
загуба преди да вкусил си.