11.01.2007 г., 12:31 ч.

* * * 

  Поезия
825 0 0
Казваш наивна и страхлива съм била.
Любов в сърцето ми едва ли е горяла.
Жадна за разруха била е моята душа.
С ръце от лед убивала съм в теб страста.
Тишина-аз себе си наричам,
сълза от детски плач.
Знам,не вярваш,но аз мога да обичам.
Толкова ли странно е това?
Мислиш си,че знаеш всичко,
че света в ръцете си държиш.
Но не можеш ти да имаш всичко,
загуба преди да вкусил си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Предложения
: ??:??