31 ago 2007, 12:21

* * * 

  Poesía
495 0 5
* * *

Очите се бавно затварят,
натежали отново от плач
и пред съзнанието се показва
все един и същи използвач...

Ограбил ти до край душата.
Впил устни в твоите, за миг.
Откраднал и усмивката ти от лицето
и оставил само своя лик.

Но ти все още го обичаш
и виждаш образа му мил...
"Използвач" не го наричaш... -
сърцето ти до своето е скрил...

Знай, че животът ще му отмъсти
и ти все пак ще го забравиш,
но той ще помни твоите очи
и ще се надява да не го направиш...

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??