* * *

31 ago 2007, 12:21

Poesía

499 0 5

* * *

Очите се бавно затварят,
натежали отново от плач
и пред съзнанието се показва
все един и същи използвач...

Ограбил ти до край душата.
Впил устни в твоите, за миг.
Откраднал и усмивката ти от лицето
и оставил само своя лик.

Но ти все още го обичаш
и виждаш образа му мил...
"Използвач" не го наричaш... -
сърцето ти до своето е скрил...

Знай, че животът ще му отмъсти
и ти все пак ще го забравиш,
но той ще помни твоите очи
и ще се надява да не го направиш...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

gothwolf (Християн)

2007-09-01T13:06:52+03:00

В началото бях малко разочарован от написаното, ала краят ми се струва идеален... Оставя те да поразмислиш. Браво!
pr0teus (Максим Колев)

2007-08-31T21:43:16+03:00

Страхотно и мъдро стихче ;] животът не оставя никой ненаказан... поздрав! /6/
Love (Ванина)

2007-08-31T14:07:24+03:00

Поздрав Стеф!
the_r0se (Теодора Драгиева)

2007-08-31T13:04:51+03:00

Съвършено,поне са мен!Браво !6
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-31T12:38:03+03:00

Хубав стих, Стефи, много хубав.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas