Aug 31, 2007, 12:21 PM

* * *

Poetry

675 0 5

* * *

Очите се бавно затварят,
натежали отново от плач
и пред съзнанието се показва
все един и същи използвач...

Ограбил ти до край душата.
Впил устни в твоите, за миг.
Откраднал и усмивката ти от лицето
и оставил само своя лик.

Но ти все още го обичаш
и виждаш образа му мил...
"Използвач" не го наричaш... -
сърцето ти до своето е скрил...

Знай, че животът ще му отмъсти
и ти все пак ще го забравиш,
но той ще помни твоите очи
и ще се надява да не го направиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gothwolf (Християн)

В началото бях малко разочарован от написаното, ала краят ми се струва идеален... Оставя те да поразмислиш. Браво!

2007-09-01T13:06:52+03:00
pr0teus (Максим Колев)

Страхотно и мъдро стихче ;] животът не оставя никой ненаказан... поздрав! /6/

2007-08-31T21:43:16+03:00
Love (Ванина)

Поздрав Стеф!

2007-08-31T14:07:24+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Съвършено,поне са мен!Браво !6

2007-08-31T13:04:51+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубав стих, Стефи, много хубав.

2007-08-31T12:38:03+03:00