* * *
Очите се бавно затварят,
натежали отново от плач
и пред съзнанието се показва
все един и същи използвач...
Ограбил ти до край душата.
Впил устни в твоите, за миг.
Откраднал и усмивката ти от лицето
и оставил само своя лик.
Но ти все още го обичаш
и виждаш образа му мил...
"Използвач" не го наричaш... -
сърцето ти до своето е скрил...
Знай, че животът ще му отмъсти
и ти все пак ще го забравиш,
но той ще помни твоите очи
и ще се надява да не го направиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
6