28 feb 2007, 13:24

* * *

  Poesía
699 0 0

Знаеш ли, странно защо,
но ми напомняш на тъжната пролет.
Рано дошла, неочаквана, отхвърлена и безпризорна.
Или на студената зима - очаквана, но нежелана.
Или на лятото отминало - обичано, но загубено.
Напомняш ми за самотните дървета,
за вълци единаци из гората.
Напомняш малко на луната шлейфа,
или звездния екран през лятото.
Приличаш леко и на славей,
излъган от ранната пролет.
Завърнал се и дълбоко разкаян, че
повярвал е на топлата нота.
И дъжд си.
Така приличаш ми на бистра капка, изгубена с плача.
И бисер росен си, пролетен, благоухан и красив.
Всичко за мен си - природата, може би най-красивия стих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...