Знаеш ли, странно защо,
но ми напомняш на тъжната пролет.
Рано дошла, неочаквана, отхвърлена и безпризорна.
Или на студената зима - очаквана, но нежелана.
Или на лятото отминало - обичано, но загубено.
Напомняш ми за самотните дървета,
за вълци единаци из гората.
Напомняш малко на луната шлейфа,
или звездния екран през лятото.
Приличаш леко и на славей,
излъган от ранната пролет.
Завърнал се и дълбоко разкаян, че
повярвал е на топлата нота.
И дъжд си.
Така приличаш ми на бистра капка, изгубена с плача.
И бисер росен си, пролетен, благоухан и красив.
Всичко за мен си - природата, може би най-красивия стих!