28.02.2007 г., 13:24

* * *

696 0 0

Знаеш ли, странно защо,
но ми напомняш на тъжната пролет.
Рано дошла, неочаквана, отхвърлена и безпризорна.
Или на студената зима - очаквана, но нежелана.
Или на лятото отминало - обичано, но загубено.
Напомняш ми за самотните дървета,
за вълци единаци из гората.
Напомняш малко на луната шлейфа,
или звездния екран през лятото.
Приличаш леко и на славей,
излъган от ранната пролет.
Завърнал се и дълбоко разкаян, че
повярвал е на топлата нота.
И дъжд си.
Така приличаш ми на бистра капка, изгубена с плача.
И бисер росен си, пролетен, благоухан и красив.
Всичко за мен си - природата, може би най-красивия стих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...