Юлия (Юлияна)
94

3 dic 2009, 22:22

* * *

Poesía » Otra

892 0 1

Ръце...

ръце...

протегнати във мрака.

Твърдят – приятелски.

Но как да разбера

кои от тях

държаха дръжките,

които от гърба ми

и до днес стърчат?

Все още в тишината ми

ками свистят.

Забиват се дълбоко.

Раните болят.

Простете...

че ръка не ви подавам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жулли (Юлия Димитрова)

Като ги погледнеш в очите! Подай ръка на този, който не гледа встрани, а те гледа право в очите!

2009-12-03T23:25:35+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0