3 dic 2009, 22:22

* * *

  Poesía » Otra
890 0 1

 

Ръце...

ръце...

ръце...

протегнати във мрака.

Твърдят – приятелски.

Но как да разбера

кои от тях

държаха дръжките,

които от гърба ми

и до днес стърчат?

Все още в тишината ми

ками свистят.

Забиват се дълбоко.

Раните болят.

Простете...

че ръка не ви подавам...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като ги погледнеш в очите! Подай ръка на този, който не гледа встрани, а те гледа право в очите!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...