Ръце...
ръце...
ръце...
протегнати във мрака.
Твърдят – приятелски.
Но как да разбера
кои от тях
държаха дръжките,
които от гърба ми
и до днес стърчат?
Все още в тишината ми
ками свистят.
Забиват се дълбоко.
Раните болят.
Простете...
че ръка не ви подавам...
© Юлияна Всички права запазени