* * *
Ръце...
ръце...
ръце...
протегнати във мрака.
Твърдят – приятелски.
Но как да разбера
кои от тях
държаха дръжките,
които от гърба ми
и до днес стърчат?
Все още в тишината ми
ками свистят.
Забиват се дълбоко.
Раните болят.
Простете...
че ръка не ви подавам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени