Dec 3, 2009, 10:22 PM

* * *

  Poetry » Other
886 0 1

 

Ръце...

ръце...

ръце...

протегнати във мрака.

Твърдят – приятелски.

Но как да разбера

кои от тях

държаха дръжките,

които от гърба ми

и до днес стърчат?

Все още в тишината ми

ками свистят.

Забиват се дълбоко.

Раните болят.

Простете...

че ръка не ви подавам...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлияна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като ги погледнеш в очите! Подай ръка на този, който не гледа встрани, а те гледа право в очите!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...