27 jun 2007, 22:43

* * *

  Poesía
696 0 5
 


Не мога да разбера какво става с мен,

сменям настроения по няколко на ден,

чувства и емоции ме изпепеляват,

спомени се връщат и пак отминават.

Изпадам в нега, изпадам в умиление,

после се замислям за сладко отмъщение.

Отново потъвам в дълбока размисъл,

задавам си въпроса има ли смисъл?

Не трябва ли всичко да остане назад,

животът ми да вземе някакъв обрат?

Трябва от миналото да се отърся

и нова цел в живота да си потърся.

От старите спомени ще свия венец,

ще ги превържа със черен конец,

ще ги хвърля да плуват в река от забрава,

нека всичкото зло назад да остава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...