27 jun 2007, 22:43

* * *

  Poesía
702 0 5
 


Не мога да разбера какво става с мен,

сменям настроения по няколко на ден,

чувства и емоции ме изпепеляват,

спомени се връщат и пак отминават.

Изпадам в нега, изпадам в умиление,

после се замислям за сладко отмъщение.

Отново потъвам в дълбока размисъл,

задавам си въпроса има ли смисъл?

Не трябва ли всичко да остане назад,

животът ми да вземе някакъв обрат?

Трябва от миналото да се отърся

и нова цел в живота да си потърся.

От старите спомени ще свия венец,

ще ги превържа със черен конец,

ще ги хвърля да плуват в река от забрава,

нека всичкото зло назад да остава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...