31 ago 2007, 17:51

.......

  Poesía
928 0 2
Снегът се стапя пред очите
на невиждащи лица
и усещайки това събитие
в своите сърца,знаят че
ще дойде пролетта.

Знаят ли , омразата,
че била е като съвестта,
щом настъпиш я ,
е готова да намрази и
изрича ругатня.

И сянката пристига,
да превземе слънчевата
светлина и очите -
пак ще виждат, от този миг
вътрешността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен омразата е проява на слабост. Не бъди жесток към себе си и Бъди Силен!!
  • Здрасти!
    Много ми е динамично. Чета, изоставам от стиха и се опитвам да го догоня. Много интересна скорост
    Успехи!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....