Aug 31, 2007, 5:51 PM

.......

  Poetry
925 0 2
Снегът се стапя пред очите
на невиждащи лица
и усещайки това събитие
в своите сърца,знаят че
ще дойде пролетта.

Знаят ли , омразата,
че била е като съвестта,
щом настъпиш я ,
е готова да намрази и
изрича ругатня.

И сянката пристига,
да превземе слънчевата
светлина и очите -
пак ще виждат, от този миг
вътрешността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • За мен омразата е проява на слабост. Не бъди жесток към себе си и Бъди Силен!!
  • Здрасти!
    Много ми е динамично. Чета, изоставам от стиха и се опитвам да го догоня. Много интересна скорост
    Успехи!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...