31.08.2007 г., 17:51

.......

922 0 2
Снегът се стапя пред очите
на невиждащи лица
и усещайки това събитие
в своите сърца,знаят че
ще дойде пролетта.

Знаят ли , омразата,
че била е като съвестта,
щом настъпиш я ,
е готова да намрази и
изрича ругатня.

И сянката пристига,
да превземе слънчевата
светлина и очите -
пак ще виждат, от този миг
вътрешността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За мен омразата е проява на слабост. Не бъди жесток към себе си и Бъди Силен!!
  • Здрасти!
    Много ми е динамично. Чета, изоставам от стиха и се опитвам да го догоня. Много интересна скорост
    Успехи!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...