28 ene 2007, 20:11

******************

  Poesía
702 0 2
Българийо, ти скръбна и страдална,
кой тъй злокобно тебе е орисал
да   плачеш вечно за юнака, жална,
за който свободата бе единственият смисъл.

Българийо, родино мила,
не ще ли свършат твоите незгоди,
не си ли още ти родила
човека, който в правилна посока ще ни води.

Над тебе слънцето тъй топло грее,
разкрива  твойта хубост непозната.
Но във душата твоя, мъка тлее,
кога ти виждаш българската кръв пролята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...