Българийо, ти скръбна и страдална, кой тъй злокобно тебе е орисал да плачеш вечно за юнака, жална, за който свободата бе единственият смисъл. Българийо, родино мила, не ще ли свършат твоите незгоди, не си ли още ти родила човека, който в правилна посока ще ни води. Над тебе слънцето тъй топло грее, разкрива твойта хубост непозната. Но във душата твоя, мъка тлее, кога ти виждаш българската кръв пролята!