Jan 28, 2007, 8:11 PM

******************

  Poetry
700 0 2
Българийо, ти скръбна и страдална,
кой тъй злокобно тебе е орисал
да   плачеш вечно за юнака, жална,
за който свободата бе единственият смисъл.

Българийо, родино мила,
не ще ли свършат твоите незгоди,
не си ли още ти родила
човека, който в правилна посока ще ни води.

Над тебе слънцето тъй топло грее,
разкрива  твойта хубост непозната.
Но във душата твоя, мъка тлее,
кога ти виждаш българската кръв пролята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...