28 янв. 2007 г., 20:11

******************

703 0 2
Българийо, ти скръбна и страдална,
кой тъй злокобно тебе е орисал
да   плачеш вечно за юнака, жална,
за който свободата бе единственият смисъл.

Българийо, родино мила,
не ще ли свършат твоите незгоди,
не си ли още ти родила
човека, който в правилна посока ще ни води.

Над тебе слънцето тъй топло грее,
разкрива  твойта хубост непозната.
Но във душата твоя, мъка тлее,
кога ти виждаш българската кръв пролята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...