28.01.2007 г., 20:11

******************

699 0 2
Българийо, ти скръбна и страдална,
кой тъй злокобно тебе е орисал
да   плачеш вечно за юнака, жална,
за който свободата бе единственият смисъл.

Българийо, родино мила,
не ще ли свършат твоите незгоди,
не си ли още ти родила
човека, който в правилна посока ще ни води.

Над тебе слънцето тъй топло грее,
разкрива  твойта хубост непозната.
Но във душата твоя, мъка тлее,
кога ти виждаш българската кръв пролята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...