** - Verso: De jo_ana3 (Йоана Богданова)

28 ene 2007, 20:16

Poesía

538 0 2

Преди живеех само да те видя,

да зърна твойто прелестно лице.

Ни дума да не те обидя

не казвах, нито мах с ръце.

Отказа ти да вземеш любовта ми,

но аз на друг намерих да я дам.

На друг, душата ми да мами

аз дадох, но защо, не знам.

Със него бяхме двамата тъй страстни.

Той пламък беше, аз пък - огнен жар.

И двамата един до друг тъй властни,

дарихме другия с неземен дар.

Но бури силни в миг от мен го взеха

и пратиха го надалеч от тук.

От бащин дом, от майка го отнеха,

да топли с пламъка си някой друг.

Сега съма съм, гасне ми сърцето,

очаквам мойто либе да се върне.

Да грейне слънцето в небето,

със топлота да ме обгърне.

Но в тъмните самотни нощи

аз чакам да те видя пак.

Аз търся твоята усмивка още,

да блесне в непрогледний мрак!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.