**
656
0
2
Преди живеех само да те видя, да зърна твойто прелестно лице. Ни дума да не те обидя не казвах, нито мах с ръце. Отказа ти да вземеш любовта ми, но аз на друг намерих да я дам. На друг, душата ми да мами аз дадох, но защо, не знам. Със него бяхме двамата тъй страстни. Той пламък беше, аз пък - огнен жар. И двамата един до друг тъй властни, дарихме другия с неземен дар. Но бури силни в миг от мен го взехаи пратиха го надалеч от тук. От бащин дом, от майка го отнеха, да топли с пламъка си някой друг. Сега съма съм, гасне ми сърцето, очаквам мойто либе да се върне. Да грейне слънцето в небето, със топлота да ме обгърне. Но в тъмните самотни нощи аз чакам да те видя пак. Аз търся твоята усмивка още, да блесне в непрогледний мрак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Богданова Всички права запазени
