Jan 28, 2007, 8:16 PM

** 

  Poetry
539 0 2
Преди живеех само да те видя,
да зърна твойто прелестно лице.
Ни дума да не те обидя
не казвах, нито мах с ръце.
Отказа ти да вземеш любовта ми,
но аз на друг намерих да я дам.
На друг, душата ми да мами
аз дадох, но защо, не знам.
Със него бяхме двамата тъй страстни.
Той пламък беше, аз пък - огнен жар.
И двамата един до друг тъй властни,
дарихме другия с неземен дар.
Но бури силни в миг от мен го взеха
и пратиха го надалеч от тук.
От бащин дом, от майка го отнеха,
да топли с пламъка си някой друг.
Сега съма съм, гасне ми сърцето,
очаквам мойто либе да се върне.
Да грейне слънцето в небето,
със топлота да ме обгърне.
Но в тъмните самотни нощи
аз чакам да те видя пак.
Аз търся твоята усмивка още,
да блесне в непрогледний мрак!

© Йоана Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??