25 feb 2007, 14:39

***

Poesía

1.1K 0 3

Събудих се и почнах в миг да плача, усмивката ми скри се в нощта и някакси, учудващо за мене, в сърцето си открих студенина. Отправих взор в посока на звездите, опитах се да ги докосна с ръка и стъпкала за сетен път мечтите, посрещнах утрото, изпълнена с тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlanal (Светлана Лажова)

Следващия път ще ги докоснеш!

2007-02-26T02:51:57+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хареса ми

2007-02-25T21:10:11+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Имаш потенциал, но оправи малко началото!
Поздрави и успех!

2007-02-25T14:51:48+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0