25 feb 2007, 14:39

***

Poesía

1.1K 0 3

Събудих се и почнах в миг да плача, усмивката ми скри се в нощта и някакси, учудващо за мене, в сърцето си открих студенина. Отправих взор в посока на звездите, опитах се да ги докосна с ръка и стъпкала за сетен път мечтите, посрещнах утрото, изпълнена с тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlanal (Светлана Лажова)

Следващия път ще ги докоснеш!

2007-02-26T02:51:57+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хареса ми

2007-02-25T21:10:11+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Имаш потенциал, но оправи малко началото!
Поздрави и успех!

2007-02-25T14:51:48+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0