Feb 25, 2007, 2:39 PM

***

Poetry

1.1K 0 3

Събудих се и почнах в миг да плача, усмивката ми скри се в нощта и някакси, учудващо за мене, в сърцето си открих студенина. Отправих взор в посока на звездите, опитах се да ги докосна с ръка и стъпкала за сетен път мечтите, посрещнах утрото, изпълнена с тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlanal (Светлана Лажова)

Следващия път ще ги докоснеш!

2007-02-26T02:51:57+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хареса ми

2007-02-25T21:10:11+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Имаш потенциал, но оправи малко началото!
Поздрави и успех!

2007-02-25T14:51:48+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0