2 dic 2007, 13:35

* * * 

  Poesía » Versos blancos
666 0 3
 

***

 

Ау! Пак ме ухапа...

Някой ден ще ми оставиш траен белег

с тези твои вампирски зъби.

Изпиваш всичко в мен периодично

и не се боиш от слънчевата светлина.

И все пак тръгваш с първите лъчи.

А аз оставам полужива и безмълвна

и сънувам будна следващата нощ.

Ревнувам те от другите ти жертви;

жадувам всяка твоя нощна ласка.

Умирам - губя сили, губя кръв.

Ала защо ли, за да оживея,

ми трябва просто още едно ухапване?

 

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??