* * *
| ***
Ау! Пак ме ухапа... Някой ден ще ми оставиш траен белег с тези твои вампирски зъби. Изпиваш всичко в мен периодично и не се боиш от слънчевата светлина. И все пак тръгваш с първите лъчи. А аз оставам полужива и безмълвна и сънувам будна следващата нощ. Ревнувам те от другите ти жертви; жадувам всяка твоя нощна ласка. Умирам - губя сили, губя кръв. Ала защо ли, за да оживея, ми трябва просто още едно ухапване? |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Пенева Todos los derechos reservados
