| ***
Ау! Пак ме ухапа... Някой ден ще ми оставиш траен белег с тези твои вампирски зъби. Изпиваш всичко в мен периодично и не се боиш от слънчевата светлина. И все пак тръгваш с първите лъчи. А аз оставам полужива и безмълвна и сънувам будна следващата нощ. Ревнувам те от другите ти жертви; жадувам всяка твоя нощна ласка. Умирам - губя сили, губя кръв. Ала защо ли, за да оживея, ми трябва просто още едно ухапване? |
© Теодора Пенева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
